Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
24. Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
25. Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
26. Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
27. Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
28. (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
29. Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
Глава 5.
1. Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
2. за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
3. защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
4. но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
5. нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята.
6. Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
7. И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
8. Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й,
9. за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
10. за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
11. И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, —
12. и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
13. защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
14. безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“
15. Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
16. Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци — по стъгдите;
17. нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
18. Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
19. с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.
20. И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
21. Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
22. Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
23. той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
Глава 6.
1. Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
2. ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
3. Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
4. не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
5. спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
6. Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
7. Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
8. но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
9. Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
10. Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
11. и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
12. Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
13. намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
14. в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
15. Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан — без изцеление.
16. Ето шест неща, които Господ мрази — дори седем, които са гнусота за душата Му:
17. очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
18. сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
19. лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
20. Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21. вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22. Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
23. защото заповедта е светило, и поуката — светлина, и назидателните поуки — път към живота,
24. за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25. Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,